Автор: Влад Turbo
Оригиналът е на: http://www.moto.ru/ubbthreads/showthreaded.php?Cat=&Board=33&Number=562233&page=0&view=expanded&sb=5&o=&fpart=
Превод: бат Димо
… Още от сутринта нещо те раздразни, той си замина
оставяйки пълен пепелник, даже не те целуна през нощта нито веднъж, изчезна и навярно пак ще звъни, унижавайки се и намеквайки за секс.
В офиса стоя до седем, накрая мъчителя ти – шефа, тръгна с Лена, ти плю на
бумагите и скочи в шума на Садовое кольцо. Трафика те посрещна със
специфичния си дух, ти отвори прозореца и запали цигара, мислейки за това
как ще прекараш вечерта, Григор не те интересуваше и хладно му отговори, че
днес си заета, мисълта за снощната среща завършваше само с едно – “ще
позвъни – няма да позвъни?”.
Кутозовския проспект те ускори, но ти мислеше за него, знаеше къде да го
откриеш, но реши да действаш по друг начин. Смеха по телефона те вбеси,
вниманието му не беше в твоите ръце, ти забеляза, че левия поток коли отиде
далеч напред и нервно завъртя кормилото, подаде рязко газ, изпълнена с
нерви. Момент преди това се удиви, че никой не влиза в лявата лента, 70
метра са свободни? Но, не дочаквайки отговора реши да се шмугнеш там,
смесвайки обидата и злобата, ти правеше винаги така – научи го от колегите
си – да заемат неочаквано освободилата се възможност, игнорирайки всичко и
всички наоколо, карайки се за всеки 200 долара в повече, страха да останеш
отново сама и пак сама само те караше да игнорираш всички. Кормилото вляво и газ, те мъжете ще направят път, те са длъжни, трябва … аз имам правото да
бъда там, преди всички, не трябва да оставам сама …
Това е последното, което ти се отпечата в главата преди да дойде
животинският страх. Рухна страничното стъкло, в купето се взриви звук от
падащ изтребител и кратко свирене на спирачки, ти видя момичето на задната
седалка на мотоциклета, който изхвърча наляво в потока от автомобили,
вледеняваща скованост те вцепени, но пред теб имаше свободно място и страха те подгони – газ, по-бързо и по-далече. «Номера, вижда ли се номера» –
гърмеше в главата ти и ти намали сред автомобилите, стараеки се да се скриеш
от побъркващия огнен поток, който сигнализираше за теб, но напред отново се
показа свободно място и ти се втурна на там, чак сега разбирайки, че не
виждаш в страничното огледало – нямаше го, а страшно и невъзможно беше да
погледнеш назад, мяркаха се кадри от женския затвор, които гледа миналия
четвъртък по ТВ, ръцете ти се тресяха и пустотата в тебе отново настъпи,
искаше да спреш, но се хвърли върху газта търсейки повече завои до двора …
… Ти я срещна на Смотровая, твоя позната държейки я за ръка я доведе до
теб, весело смеейки се и нещо викайки. Смущението и неловкостта в очите и те
развесели, ти можеше да откажеш, но не поиска, още повече, че вечерта тъкмо
започваше, моторджийските новости вече беше обсъдил и мислеше накъде да
поемеш сега по нощната, сияеща Москва. Свежия въздух ободряваше и ти се
искаше нещо ново да се случи, когато до теб се оказа тя, смутена и мила в
своята нерешителност, ти си спомни, че си я виждал в компанията на скутеристите, със същите джинси, обхванали стройните и крака, същата
неловкост на ръцете, същото възхищение старателно скривано сред черните като смола коси. Не се страхувай и каза, и тя разцъфна, виждайки мотоциклета ти,
очите загоряха и ти натисна стартера.
Кутозовския проспект те ускори, ти мислеше за нея, нежно притисналото се към теб хрупкаво момиче, за пръв път от много време чувствайки се нужен и
щастлив. Слаби възторжени викове стигаха до теб носейки се в трафика, покрай колоните автомобили, заплитайки косите при 130, ти видя този коридор напред, погледна в огледалото, включи дългата светлина и уверено се втурна напред.
Пръски стъкло и глух удар. Мотоциклета подскочи наляво към потока автомобили под гумите на огромен, черен джип. САМО ДА НЕ ПАДНЕМ!!! ето го бордюра,
ЗАПАЗИ Я!!!, толкова уязвима пред метала и асфалта, САМО НЕ ПАДАЙ!!! –
крещеше ти на мотоциклета ли, на Бог ли, изтрелвайки се мощния джип
рисковано се втурна напред, аварийните замигаха, ти даже не разбра защо ги
включи.
Тя стоеше пред теб, държейки се за коляното, опитвайки се да се усмихне,
смешно се мръщеше от болката, «дай тук!» извика ти и я опипа, кръв нямаше,
тя стоеше и се усмихваше, показвайки ти разкъсаните дънки. Чак сега дойде
болката в ръката, карбона беше цял, но кожата разкъсана, ти си спомни как се
удари в стъклото и огледалото, отново усети удара и не можеше да повярваш,
че при тази скорост успя да устоиш, не вярваше, че тя е цяла, тя се развесели, че продължаваш притеснено да опипваш отново и отново ударения и крак, «Престани!!! Как е мотоциклета ти? Ти го разби заради мен?”, нейните
мили очи и усмивка те накараха притеснено да се усмихнеш, отзад спря
мотоциклет, младо момче закрещя – «мога да го догоня?», но на вас вече ви
беше все едно, гледахте се в очите и ти каза – «е, вече си кръстена». Тебе
те смути колко нежно тя търсеше драскотини по мотоциклета ти, а нямаше. «А,
ето една» – каза със съжаление тя, а ти продължаваше да я гледаш и гледаш,
мислейки колко мило и красиво изглежда със скъсаните си дънки.
Вкъщи се прибра чак сутринта, подаде на заспалия пазач цигара и се оплака
колко е студено в бетонното подземие. «Как само се целува» – си мислеше ти,
усмихвайки се на пазача, «какво странно запознанство, какви устни». Маша
Авария – така я записа в телефона си. «Маша Авария» си помисли ти заспивайки под утрото «трябваше да измисля нещо по-весело» – последната мисъл проблесна и угасна, разтваряйки се в приятния сън, ти знаеше, че тя мисли за теб в момента и тази енергия на женска благодарност изпълни душата ти, усмихвайки се в съня си …
No Comments Found