Автор: бат Димо
ДЕН 5
Белоградчик – Видин – Козлодуй
Този ден май ставаме най-рано. Поне до момента. На седалките на мотора беше спала котка, сигурно Лъчо и си личат лапичките и. Докато си връзвам багажа успявам да скъсам два ластика. Много ме е яд, ‘щото тези са ми любимите, ползвам ги сигурно от 6-7 години. Поемаме из улиците на Белоградчик в посока Белоградчишката крепост. Този град е един от малкото в България, в който има информационни табели за всичко – караш и на всеки завой ти е показана посоката. Много е удобно.
Белоградчишката крепост е едно страхотно място. Много ни хареса. Успяваме да се качим по всички възможни кули, стени, върхове и какво ли още не. Много снимки, дори виждаме катеричка на едно дърво. И отново на пътя в посока север. На около 20-30 км се намира пещера Магурата, спирка от нашето пътуване. Намираме я със зор, изкачваме стълбите до касата, вход 4 лв., а на входа леличката ми вика – дано да имате фенерчета, че ако спре тока става кофти. Няма и екскурзовод. Оставят те на произвола на съдбата, на пещерните хора и огромните, спотайващи се в тъмното пещерни мечки. Мен много ме е страх от такива дупки, ама докато се помайвам Гергана се намърдва вътре и вече нямам избор. Вътре си е осветено, влажно и тихо.
По едно време се чуват гласове и точно преди да побегна навън се оказва, че са туристи, имат и гид, който ни показва едно табло, да спрем тока в залата с рисунките, ‘щом си тръгнем, че да не се хабял, тока де, не рисунките. И влизаме да видим изкуството на пещерните хора, готино, ама като гледаш как само са издраскани стените от съвременниците ни и ти става лошо. До елена нарисуван преди хиляди години, бай Ганьо нарисувал с пирон един заек. И се подписал. По стените, по таваните, навсякъде е надраскано. Баси. Тръгваме да излизаме и гледаме навсякъде разхвърляни пластмасови торбички, бутилки, хартии …
… а на входа влизат със страх в очите двама младежи, немци, туристи, решили да разгледат красотите на България. С какво ли впечатление ще останат??? Още повече, че в залата с рисунките беше спрян тока. Е, такъв ни е туризмът на някои места.
Вече на светлото малко обслужване на мотора. Мразя мотори с верига, защото постоянно трябва да се дупиш над нея и да я смазваш. Друго си е карданът.
Пътя до Видин не беше интересен с нищо, освен с големите облаци от мушички. Времето си е навъсено, но не предвещава дъжд.
Дори в късния следобед слънцето се показа и огря крепостта Баба Вида, която и посещаваме. Страхотно място. Винаги съм искал да отида към тоя край на България, да разгледам крепости, Дунава и т.н. Та, Баба Вида си е много добре запазена. И там успяваме да разгледаме всичко, да се качим почти навсякъде, да влезем в разни дупки, по стълби, проходчета, кули, бойници и т.н. Отново много снимки и отново на мотора, а посоката е вече на изток. От това място започваме да се връщаме към Бургас. Но ни чака все още много път. Преминаваме през една от многото цигански столици на България – Лом. Много сиганин, много нещо бате. Имаш чувството, че си някъде в северен Бронкс. От къщите звучи яка чалга, а от колите, които задминаваш – рап. Пътят отново става кофти и не позволява бързо каране. Колкото по на север отивахме, толкова по-лоши ставаха пътищата ни. Няма оправия тая страна, ей!!!
Стигаме и до Козлодуй, мястото ни за нощувка. Там бяхме решили да спим на кораба „Радецки”, нощувките били по 6 лв., ама точно до кораба взели, че построили едно хотелче, цена по 20 лв. на човек, 3 звезди, а след карането през деня ни се иска малко лукс. Влизаме в стаята, огромна спалня, през прозорците пред тебе стои Дунав, разминават се шлепове и се чуват корабни сирени, а по ТВ-то има 24 часов порно канал. Ухаааа!!!!! Взимаме си няколко бирички и ядки от магазинче в Козлодуй и … .
ДЕН 6
Козлодуй – Плевен – Свищов – Русе
Ставаме доста по-късно от нормалното. Баня и отново на път. Предната вечер администраторката явно ме хареса, защото предложи да си оставя мотора в предверието на хотела, до администрацията и той си стоя на топличко цяла вечер. Връзваме багажа и поемаме, но това ни е и най-краткото пътуване до първата забележителност – кораба Радецки е само на 50 метра от хотела.
Самият кораб не е оригиналният. Този бил досущ като оригинала, ама някаква възстановка в момента, аз не разбирам точно произхода му, ама вътре си изглежда доста добре. Замисляш се защо тези млади хора са хванали пушките и са тръгнали да мрат. Колко ли са били обречени и въпреки това са намерили смелост да го извършат и като се замислиш какво правят поколенията след тях … Калпазани сме ние … калпазани … .
Отново замислени хващаме пътя за Плевен, взимаме си печати от Панорамата след около половин час обикаляне и разпитване за правилната посока, минаваме през Кнежа и поемаме по пътя за Свищов.
Тук отново решаваме да не слушаме табелите и слушаме картата и се надрусваме отново по дупките. Много често картите в България те лъжат. Отбелязали някакъв си път с дебела черта, все едно целия трафик на света минава по него, а реалноста е друга – дупки и пак дупки. А всички коли минават по някой си друг път. За това е най-добре да гледаш местните … те хорицата си знаят какво правят.
В Свищов е къшата музей на Алеко Константинов, много интересно е представен живота му, а в къщата има и други исторически паметници. Дори е една колба е поставено сърцето му … не, че се разбира, че е сърце, но така ми казаха в последствие. В Свищов се виждаме с мои колеги, поприказваме си малко и поемаме към Русе, че Димитър Змея от МК”Ескадрон” ни чака с отворени обятия. Пристигаме там по тъмно, Змея гостоприемно ни кани в кръчмата и вечерта отлита в спомени и разкази за мото живота. Бирата е студена, а храната хубава. Тук може да се каже, че се спекулации твурденията, че аз от три бири едвам съм гледал и съм оплитал краката. Бирите бяха две.
Правим доста планове за пътувания следващата година, дано да успеем да осъществим поне половината от тях. Спим у тях. Благодарим ти, Змей, за гостоприемството.
ДЕН 7
Русе – Тутракан – ез.Сребърна
На сутринта се събуждаме приятно от финките му (финка е вид птичка, пойна птичка, ‘дето сутрин се събужда по-рано от теб, пърха с крилца и чирулика). Змеят, специално за да се чувствам уютно, ги е купил. Пийваме си кафенце и продължаваме с планирането на пътешествия. По едно време той се разбързва, ще ходи на мото събора в Сопот, а и нас ни чака път на изток. Снимаме се за последно, заздравявайки дружбата между мото клубовете.
Той тръгва, а ние решаваме да разгледаме къщата на баба Тонка. На нея има бележка, че експозицията е в къщата на Захари Стоянов, на която пък отново има бележка, че в събота следобед няма да работи. Не работи и сутринта, както установяваме, и ядосани отиваме до средновековния град Червен на 30 км от Русе. Там е много красиво. Самата крепост е на върха на меандрите на р.Русенски Лом, отвсякъде е обградена с река, явно мястото е избрано много подходящо за отбрана.
Разглеждаме и се отправяме към пещерата Орлова чука. И тя е някъде в региона. Там за малко да изтървем екскурзовода с групата, ама все пак успяваме, плащаме си входа от по 4 лв. и вътре ни разказват разни интересни неща. Тая пещера на моменти е най-тясната, в която съм влизал. Добре, че има и други хора, иначе щях да се побъркам. Досега били изследвали над 15 км от нея, смятало се, че можело дори да минава под Дунав и да стига до Румъния, но със сигурност е втората по дължина в България. Аз на пещерите най-много се радвам като излизам навън. Слънцето ме влече.
Навън се е много топло и вятъра ни отвявя до скалната църква, с.Иваново. Мястото е под защитата на ЮНЕСКО. Там си накупуваме литература, дискове и какво ли още не, а мотора ни го пази един дядо, ‘дето навремето дълги години е карал. Ех, кой знае как и аз ще разправям на младежите същото след 100 г., ама кой знае …
Отново сме на пътя, връщаме се до Русе и покрай Дунава поемаме към Тутракан. Предният ден бяхме решили да отскочим до Букурещ, да поразгледаме малко и да се върнем през Силистра с ферибота, ама се оказа, че ми е изтекъл срока на гражданската отговорност, а не ми се искаше да рискувам. В такъв случай продължаваме към Тутракан, където има музей на Дунавския риболов, който обаче се оказва, че не работи събота и неделя, а само през седмицата. Защото тогава почти няма и туристи, които да обикалят. Колко удобно.
На излизане от града търсим военния мемориал, за който Змеят ни разказа. И го намираме. Място, където българската армия е записала една от най-бляскавите си победи. Победа, за която малко се знае, но която наистина е много величава. Румънците са окупирали Северна Добруджа по време на Балканската война и са построили с помощта на французи и немци непревземаемо укрепление. Което българите, ‘щото не знаели, че е непревземаемо, успели да превземат за 33 часа. Дали сме 1500 жертви за 7000 румънски. И всичките войници са погребани в две братски могили. Хора с чест сме. Благодарните поколения за направили този мемориал, който посещаваме. За съжаление там не виждаме жив човек – само едно лудо куче, което се скъсва да лае и да ни напада. Голяма спокойствие иначе цари на това място.
Но времето напредва и поемаме към езерото Сребърна. Там се настаняваме в с.Ветрен, до самия Дунав, в къща, която ни препоръча Андриан от Силистра. Много хубаво местенце, хубава храна, сравнително евтина, нощувката е 15 лв. Като за последно си хапваме пържена дунавска риба, пийваме вино и биричка, баня и заспиваме като къпани.
ДЕН 8
Сребърна – Силистра – Добрич – Варна – Бургас
Последният ни ден. Спим до късно и поемаме към Природонаучния музей на езерото Сребърна. Аз лично съм много разочарован – експозицията не е променяна още от 80-те години, всичко е мръсно и е пълно с препарирани птици, а ние определено обичаме да ги наблюдаваме живи. Чудя се на липсата на синхрон между Община Силистра и разните му там министерства, че така да изоставят това място. А то определено има голям потенциал и в туризма, и в природозащитата. Малко караме и по един черен път, обикалящ езерото и играещ ролята на еко-пътека, където за малко да се сгромолясам в чакъла. После търсим безрезултатно крепост около с.Сребърна, не я намираме и поемаме към Силистра. Там посещаваме крепостта Меджи Табия, укрепление останало от турците. Много е запазено и сме доволни от всичко видяно.
От тук пътя е само към Бургас. Малко тъжно ни става. Свикнахме да пътуваме, всеки ден да сме на различно място, да разглеждаме различни забележителности, да ни брули вятъра и т.н., а сега вече трябва да се прибираме … . В Добрич отново всички музеи са затворени, какво ли се учудваме.
Във Варна се отбиваме само да заредим, кафенце с познати и след няколко часа сме в Бургас, където ни чакат Морските братя да разказваме за преживелиците си. Хубаво е да си на маса сред приятели, но още по-хубаво е да обикаляш по пътищата с тях и да споделящ всичко, което ти предлага едно пътуване.
Равносметката от цялото пътешествие:
8 дена път и 2200 км по пътищата на България
110 литра бензин х 1.95 лв. = 215 лв.
За нощувки – по 85 лв. на човек
Други разходи – храна, музеи, сувенири и т.н. – 200 лв.
Общ бюджет: 500 лв. за 2 човека и един мотор за 8 дни.
Невероятното чувство от карането на мотоциклет, много нови запознанства, много видяни неща, 2000 снимки, много изтръпване на задника, много път и страхотното чувство, че следващата година ще направим всичко възможно за да сме отново на пътя и да обикаляме по непознати места.
No Comments Found