Голямото пътуване – Факер зее, Австрия – 2009 г.

Автор: Питона

Голямото пътуване – Факер зее, Австрия – 2009 г.

Ето, че най после намерих време да ви разкажа и покажа това (НАКРАТКО), което преживяхме, през тези две седмици. Надявам се, поне малко,чрез написаното от МЕН, да преживеете това  което ние преживяхме.

Да,предположим че всички сте видяли тръгването,някои на живо други не.
Моят разказ, започва, вече извън границата на родината. Само да спомена, че още в Родината трябваше да свикваме с тежеста на моторетките, беше трудно, но ентусиазма е велико нещо.
Влизането в Гърция беше нормално, докато машинките(gps)не ни показаха да излезем от магистралата. Отначало скука, но след няколко обърквания, навлязахме, мисля в гръцките родопи. Пътят стана мноо живописен.никакви коли, само ние и военни постове(мисля че се движехме по границата)и страхотни гледки . Оказа се , че трябва да минем повече км. от предвидените , но за ентусиазма,вече говорихме.
След,няколко часа,се качихме на магистралата.общо взето скука,като изключим гледките,към морето и остров Тасос.
Пристигнахме в Кавала в късния следобед. След малко лутане, намерихме къмпинга. На супер място, на плажа , бунгалата бяха заети, но за сметка на това, мноо евтино за 6 пипол, 4 мотора и 3 палатки,54 евро.Опнахме палатките и на плажа, който казва,че гърците нямали плажове, греши. Сетне каде, каде, и на ресторанта.узо, гръцка салата и супер обслужване  , след поредното узо сервитъора, попита откъде сме, след отговора с усмивка човека каза окей, няма проблем .

ден 2ри. От Кавала до Метеора.

Разглеждане на Кавала – http://dichev.com/blog/greece/kavala/

Все едно че бях в старото Търново,но до морето,с мнооо моторетки и,пак магистрала,леко объркване в Солун,но за хубаво,щото по магистралите в Гърция ,няма нито една бензиностанция и половината е в тунели.Излязохме от магистралата,и по един път с мноо,ма мнооо завои приближавахме метеора.Да гледаш ли да караш ли   ,нещо което неможе да не се види.
Хората в къмпинга ,ни посрешнаха мноо радушно ,като че ли специално ни чакаха.оказа се ,че няма бунгала,но за сметка на това ни дадоха 3 каравани напълно обурудвани,дори нашата беше с две стаи .Беше супер.басейн,безплатен интернет,и невероятна гледка,и само за 60 евро всичко .германци и англичани минаваха и цъкаха на моторите (ако незнаех,че и там има готини мотори,щях да мисля,че за пръв път виждат).басейн,баня и в ресторанта.Между другото чак сега се разбра,че съм забравил прословутия сешоар,или незнам как се казва този уред,за което не останах без последствия на следващия ден.За наша голяма радост,сервитъора македонец, от възхищение успя да изсипе върху Васко първото узо,но се реваншира,няколко пъти,дори собствениците на къмпинга,като разбраха от ,каде сме и на ,каде отиваме,веднага се пресъединиха към нашата маса,беше супер готино  .Междувременно македонеца ни информира,че трябва да посетим манастирите в метеора рано сутрин,щото след това мнооо туристи и нищо няма да видим,за което му благодарим,беше мноо прав .

ден 3ти

към 8.00 запалихме моторетките и горе на Метеора. След малки разправии с местните търговци , им теглихме една българска и си оставихме моторите кадето намерихме.
Ох Метеора, трудно може да се опише с думи такова място , аз съм бил на мноо места в БГ и света, но аналогия не, няма. Е то за любопитните –  http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/gr/meteora/index.htm
Такова съвършенство между природа и архитектура,просто неописуемо  .След няколко часово разглеждане и с отворени усти тръгнахме да излизаме, но уви тълпите вече бяха тук, даже се чудихме дали Васко,ще може да излезе (тунела през,който излизахме,беше,мнооо тесен).После разглеждане на околните села в 40 градусовата жега,и за мое голямо нещастие купуване на сешоар,за моя сметка,разбира се.Прибрахме се в къмпинга.Имаше време,трябваше да минем около 200км.,така че остана време за басейн и лека дрямка. След час път пристигнахме в град Янина. Доколкото прочетох в нета , трябва дасе види, но ние не видяхме кой, знае какво, освен едно езеро с разни стойки за птици,като на Пода.Сигурно на Бат Димо,щеше да му е интересно.Кафе за ободряване и към Игуменица.Там трябва да се качим на ферибота до Италия.Бяхме решили да слезем на Бари,но се оказа,че има мноо късно и се качихме за Бриндизи.
Игуменица е курортен и пристанищен град,нещо като Сл. Бряг, изходящ пункт за феритата към Италия и остров Корфу. Ние не видяхме мнго, щото пристигнахме на смръчаване.Купихме си билети за Бриндизи,на учудващата цена 390 евро за 4 мотора ,6 пипол и 3 каюти с бани и тоалетни( в интернет бяха обявени два пъти по високи цени). Кораба мнооо голям . Вътре с ресторанти, кино, кафета, закусвални, детски кът и всичко да премине приятно и скъпо пътуването.Само да спомена ,че кафето беше 3.50 евро . Пътуването продължи, към 8 ч. и 30 мин., през което време се наспахме (поне някои).

ден 4ти

На ферито се нагледахме на изгрева над Бриндизи. Беше мноо горещо  (рано сутрин) и влажно. Интересното беше  , че моя gps рядко ми показваше пътя на сушата, а точно показваше ферито от къде ще мине. Слизане от кораба и установяваме първата кражба . На Васко ръкавиците ги няма. През този ден трябва да стигнем до Неапол, от другата страна на ботуша. Караме по четирилентов път по подметката на Ботуша, мнго хубав и вместо орехи по пътя имаше палми . След около 200 км.влязохме в ниски планини на които на всяко възвишение имаше село с голяма кула, беше странно, но южна италия, много се различава от северна, все едно са различни държави. Важно е да се спомене че, докато бяхме в Гърция, все едно бяхме в БГ, но в Италия бяхме в друг свят, може би ,защото там сезона явно не беше свършил още. В Италия шофират, като луди . Никой не спазва предимство(добре,че са светофарите)да не говорим за зебри (въобще не спират), но не видяхме нито една катастрофа, освен една (верижна) дето предизвика Марина  докато тръгна да пресича (пеша) пешеходна пътека в Салерно. Като казах Салерно, от тук започна истинското пътуване в Италия. Това бе най-красивия участък от пътя, преминат през всичките дни досега   .
Шосе, вградено в отвесни скали на около стотина метра над синьо море. На места завоите бяха толкова остри, че ми се искаше да имам задна скорост за да маневрирам.
Къщи край пътя, вградени в пещери. Градчета, разположени почти вертикално, с толкова тясни централни улички, без никаква видимост на повече от десетина метра, че имаше цивилни регулировчици, вероятно назначени от общините и огледала за насрещно движещите се.
В тази теснотия хвърчаха скутери, автобуси и коли на карабинери. Всички издават някакви звуци.
Весело беше, но и много изморително за някои, които бяха с нас, но гледката смекчаваше умората. Тридесет и седем километра до Сорренто, ги взехме за около 3 ч . Просто е неописуемо, повярвайте, и снимките не могат да го покажат. След обикновенното лутане, се настанихме в бунгала на къмпинга (най лошия през цялото пътуване, за разлика от мястото).
Сорренто, град който трябва да се види . Разположен на отвесни 40 метрови  скали в Неаполитанския залив с гледка към вулкана Везувий, просто уникално.
Ето малко инфо: http://okolosveta.com/index.php?p=article&do=1&c=it&k=eur&w=&src=337
До къмпинга имаше малки плажове в скалите, които бяха с черен вулканичен пясък и отвратително мръсни, в един от тях се топнахме, нооооо нее . Сетне ракииики и местна салата и по леглата, макар че там може и 3 дена да са малко, просто трябваше да сме на време за голямото събитие.

ден 5ти. Сорренто-Помпей-Неапол-Рим

Тръгване от Сорренто рано сутрин, за жалост на Миро. Стигаме до древния град Помпей. Няма толкова запазен древен град , не мисля да ви занимавам с Помпей, можете да прочетете в нета за него http://www.burgasmuseums.bg/Museums/BurgasCity/Archaeology/Exhibitions/Pompei/2007/pompei2007.html
само да пиша , че продаваха 3 дневни билети за посещения, пълно с туристи (десетки хиляди на ден), интересното е , че видяхме вкаменелите жители на града със запушени усти с ръцете, както са умрели. Продължаваме към Неапол, както казват ”виж Неапол и умри” , според мен можеш да умреш от чума, холера или някаква друга стомашночревна инфекция, голяма мръсотия, мнооо мангал, като забелижителности нищо особено. По добре избягвайте, ако се наложи. На Миро му откраднаха зарядното за машинката . Продължаваме към , каде, към ВЕЧНИЯТ ГРАД. След магистралата джипиесите бяха на различно мнение, като единия показваше 19 км., а другите 37 км. до къмпинга. И кой, кой айде по малките километри, но уви. Една сричка в повче и на друго място , но за сметка на това през центъра. Ей сега е момента да кажа виж Рим и умри. Няколко обиколки в кръг и намерихме къмпинга (да кажа , че без машинка не може да се оправиш). То къмпинг, то чудо, на 15 мин. от центъра със всички екстри (даже и джакузи ) , за 20 евро на парче с мотор и супер бунгало с градинка отпред, и германки отсреща . Рецепциониста видимо индиец, впоследствие се оказа (незнам има ли разлика) от Бангладеш, учил в Москва с готини Българки, знаеше руски. И тук вече Миро се намеси с чуждите езици , най после. Тук бяхме решили да останем два дни, един за Рим и един за Ватикана.

ден незнам си кой:

Ставане в 7  (обикновенно винаги тогава) на рецепцията взимаме карта на забелижителностите (мнооо нещо) , но имаме екскурзовод , Васко е бил преди това тук. Рецепциониста иска да ни даде карта за градския транспорт,при, което Васко му казва, че сме с мотори, той (рецепциониста) вика вие сте мнооо смели , и беше прав, мнооо сме смели. Първа спирка, естествено каде, Колизеума. Страшно е там , навремето събирал около 60 000 човека ,в този ден бяха към 20 000 туристи, само до като бяхме ние там. Сетне в стария град (купуваш си билет за няколко дестинации в Рим едновременно, щото иначе мнооо се чака ) храма на Юпитер, гроба на Цезар , Сената, храма на онея дето са правили любов за пари  и мн.др.,няма да ви казвам, че е страхотно преживяване, щото ще ми повярвате. Сетне на площада на републиката, супер е, междувременно пица, и накрая по тяхната Витошка, нагледахме се на марки и цени   . Така оглеждахме, че продавачките (манекенки) , като идваха да ни обслужат ние бягахме, макар, че аз купих касети за камерата, а Васко си купи зарядно за машинката на тази улица. Беше мнооо дълъг ден. На прибиране минхме през един голям магазин, да напазарим за пиени, щото не бяхме пили отдавна и Миро тръгна с една рускиня , едва го намерихме . После на джакузито и басейна и пред бунгалото по едно питие , и сън в очакване на следващия ден.

поредния ден:Ватикана

Докато стигнем до Ватикана, вече имаше километрична опашка , а беше едва 8 часа  сутринта. Малко се стресирахме, но Васко ни успокои, че бързо върви. Нали беше ходил и остана да пази моторите, за което сме му благодарни, в края на краищата изчезна само неговото яке, а и на Жоро раницата с мръсните дрехи , но за това след малко. Самото влизане във Ватикана, беше учудващо бързо и модерно уредено, всичко е автоматично, с купуването на билета до ескалаторите. Маршрута е така направен, че виждаш всичко изложено, няма как да изтървеш нещо. Мнооо са крали, тези католици. Имаше експонати от цял свят, като почнеш от древен Египет и Гърция та до далечният изток. То не бяха мумии, то не бяха статуи, гоблени, карти, творби на Рафаело, на Да Винчи, навсякъде мозайки по пода и рисунки по таваните . Естествено минахме и през Сикстинската Капела , но там не ни дадоха да снимаме и приказваме.Вървяхме може би към 7 км.през музей, чак да ти втръсне от цъкане. След , като излязохме, решихме да отидем да поднесем специалните поздрави от целия клуб на папата   , и да му подарим клубна фланелка, но за тази цел, трябваше да отидем на площад Свети Петър (голяма работа). Папата благослови клуба и нашето пътуване   , и ние вече спокойни тръгнахме към моторите. Отидохме в Рим видяхме Папата, а Васко (пазача) не видя крадците, докато с Миро си пиели биричката  , до моторите. След известна суматоха на моторите и към Флоренция.  Охх белла Флоренция. Бях чувал за флорентинските ренесансови майстори, и аз като един виден майстор , си викам, колко ще са майстори, но НЕ. Няма такова изкуство, няма такива майстори, извънземно изкуство . Оказа се, че всички италиянци от ренесанса, които бях чувал са неизменно флорентинци. От Да Винчи и Донатело, до Микеланджело и Галилео Галилей, и още мн.др.,но не по малко известни. Видяхме оригинала на Давид от Микеланджело и и др. страхотни неща , но да не се задълбавам. Ето за любопитните:
http://travel.pop.bg/article6644.html
Искам да спомена за настаняването ни предния ден. Къмпинга се намира на висок хълм над града, от който се вижда всичко като на длан, дори на стотина метра от къмпинга беше една от забелижителностите на Флоренция “Голямата тераса”, и е на 10-тина минути пеш до центъра.
Попитахме за бунгала, и ни отговориха, че има. Взехме ключовете и тръгнахме, и кво да видим, платнени бунгала със дървени легла и врати с ключ , бая се спогледахме, но се примерихме. А рецепционистката знаеше поне 5 езика перфектно

Следващият ден: дългоочакваното пътуване към Венеция.

Самото пътуване, нищо особено. Път като път. Пристигане в къмпинга (на 10 км.), настаняване по бунгала. Някои бяха мнооо изморени , както винаги и в леглата. Аз, Жоро и Васко попитахме рецепционистката за близък супер, и тя ни упъти. Ама Васето бая питаше   ,едва го откопчихме.На 5 км.пристигнахме в един комплекс от магазини. То не бяха Керфури, Били и разни др. големи вериги . Голям пазар падна. Яке за Васко, интерком за Жоро, фурна на 12 волта за Миро и обичайните неща за йедене и пиине. Сега си спомням, че в този ден играеха Италия и България по футбол, но нета постоянно се скапваше и не го гледахме, за сметка на това се наквасихме бая

На другия ден:Разходка (с лодка) из Венеция.

Оказа се, че във Венеция, не може да се влезе нито с мотор, нито с каквото и да било,освен с лодка . Но нашите гостоприемни домакини от  къмпинга се бяха погрижили да има автобус до града за гостите срещу скромните 3 евро на калпак.За пръв път не бяхме с наш транспорт , беше странно, но свикнахме. Буса ни остави на входа и от там пеш. Голямо вървене беше,питайте Миро . Но за сметка на това, какви преживявания само,вижте на снимките. Венеция е мнооо, ама мнооо красив град .след няколко часово лутане из тесните, колкото пътечка улички,излизаме на площад Свети Марко.Добре , че Васко ни подготви и взехме хляб със нас . Гледайте на снимките ,какво правят гълъбите само.Обрахме точките. Другите туристи незнаеха и много ни се радваха,дори някои ни помолиха за коричка с мили очички, и с дръпнати също.Ей имаше една китайка страшна направо,изтекоха ми очите . От там под овациите на публиката, влязохме в катедралата Свети Марко. Мноо прилича на православен храм,но е огромна, в последствие разбрахме, че е строена от византииски майстори.после двореца на Дожите, от там на Моста на Въздишките  на Канале Гранде. Много снимки и обяд във китно ресторантче на самия канал и до моста на въздишките. Миро и Васко пиха еднолитрова бира за 10 евро халбата, после казаха , че била най хубавата  , която са пили. И за да разтъпчем храната, се качихме на гондола да се повозим за скромните 120 евро за 15тина мин., а гондолиера даже не пя, както очаквахме. Поне минахме покрай домовете на великите венецианци (може и да ни е излъгал) Марко Поло и сексмашината Казанова,както той каза. Накупихме доста сувенири,особенно Миро , и обратно в къмпинга на джакузи  и почивка. На следващия ден трябваше да изминем само 260 км. до най важното място от нашето пътуване ФАКЕР ЗЕЕ,АВСТРИЯ.

На сутринта,
някои станаха преди другите , за да могат да си оправят белите бракми (VTX)    , но не се обадиха за помощ,но после пак опряха до моите кабели,дето ги бях зел за тях .Както и да е ,тръгнахме,и след няколко километра започна да се усеща на къде отиваме.От всякъде заприиждаха едни Харлита,по 5,по 10,а до този момент да бяхме видели най мнго 2,3.Голяма лудница и мнооо звук.Не се сдържах и дръпнах след една група от около 10 мотора.Изпреварих ги и влязох пред тях,и така ги водих към 100км.,аз изпреварвам и те след мен,аз се прибирам и те,голям кеф ви казвам ,чак се разтреперах.после Жоро се разсърди малко,що съм ги изоставил, аз не мога да огрея навсякъде му отговорих   .
Започнахме да навлизаме дълбоко в Алпите,и се усети студеното,видяха се и облаци,но дъжд така и не заваля,за голям наш късмет никаде.По това време само на Васко машинката(gps) работеше и ни прекара да направим почетна обиколка около езерото(без да искаме).Незнаехме ,каде се намираме,сякаш сме попаднали в рая на чопърите.Значи все пак има рай си казах на ум,защото ченето ми бе увиснало .Десетки хиляди мотори бяха около нас.За пръв път,не бях център на вниманието,беше странно но се примирих,все пак бях изпаднал в еуфория.
Самото място е много красиво.От всякъде е обградено от високи алпииски върхове,а в средата езеро с кристално чиста вода и пясъчни брегове,досущ ,като море.Райска му работа.Цялата обиколка на езерото, беше 15км.Пътят беше еднопосочен и се движеше около къмпингите на езерото,и денонощно беше зает от мотори,една нескончаема фиеста.От Калоян знаех,че ще видя нещо,което не съм виждал,а се оказа,че не съм го и сънувал.Калоян ни упъти в, кой къмпинг е бил миналата година,но ние онемяхме и се бутнахме в първия,който видяхме.Около 30дка. за палатки,бяхме забравили,какво е палатка,но се наместихме на самия бряг на езерото   ,около германци и италиянци и румънци дойдоха после .
За наше щастие се оказа,че водата в езерото е сравнително топла и се възползвахме на другия ден .Вечер не беше студено,както очаквахме,а ве това всъщност въобще не е важно.Имаше всичко ,за всеки джоб.Изхарчихме си всичките пари,само за връщане  оставихме.Якета,ракавици,панталони,елеци,голям пазар падна,някои от нас,станаха принцове за една вечер   ,други отнесени в разглеждането се губиха,на всяка крачка,ама,като не видяли.Имаше десетки сцени,коя от коя по големи.Много групи от цял свят.Много барове и кръчми,пълни със народ и настроение .Също и ,нали се сещате,че кадето има готини мотори има готини гърли ,а те са навсякъде.Официалното име на събитието е HARLEY-DAVIDSON EUROPEAN BIKE WEEK.  Ето официалния сайт на феста
http://www.europeanbikeweek.com/en/home.asp
.Организаторите съобщиха,че миналата година е имало 50 000 мотора,а тази година очакват между 80 000 и 100 000 и според мен беше така.Такова,нещо един уважаващ себе си ,пък и да не е,моторист трябва да види поне веднъж в живота си.Имаше мотори от цяла Европа,мисля без исключения,дори от щатите и близкия изток.Уникално събитие с уникални хора и най вече уникални мотори,които ще видите на снимките,но няма да можете да почуствате атмосферата.Пожелавам на всеки в този форум ,да види и почуства това,което ние видяхме.Така изминаха тези три дни,дойде време да се прибираме.Общо за цялото пътуване има ,още много да се напише и каже,има преживени приключения,които си остават за нас,има и такива,които вече са избледнели,но мисля,че това, което съм написал,до голяма степен отразява същноста на нашето пътуване.

А за завръщането трудно мога да напиша нещо,на фона на последните преживени дни.Макар,че пак имаше приключения   .Освен набързо да ви кажа,че в Словения пак ни окрадаха .На една бензиностанция на Жоро му свиха mp3оиката,навсякаде по света има измет .А в Хърватска,мисля ,че беше.Докато спяхме на една поляна,ни събудиха двама,да ни питат дали могат да се снимат с моторите,идваше ми да ги …да не казвам .А в Сърбия,на едно магистрално мотелче,такава софра ни спретнаха,че направо се почуствахме като у дома,с ракииките и шопската салата   ,до платото с мезета на скара.И,чак два километра преди да влезем в Родината ни валя малко дъжд,и два км.след границата,не беше паднала капка,но време беше да се намокрим.Какво е това пътуване без дъжд,на нищо нямаше да мяза   .
Надявам се разказа, ми да ви е харесал.Мисля със снимките и Васко ,като направи видеофилма, всичко да ви се изясни,макар,че неможете да го изживейте напълно,все пак.Дано сме били от полза.
За всички ентусиасти,мога да кажа,че пътеката става все по утъпкана и е време,трета поредна година да имаме по голяма агитка.За ваше съжаление ,ние подготвяме друг маршрут за догодина.Ще прославяме клуба към Ориента.Още не сме готови с окончателния план,но ще загатна.Турция,Сирия,Йордания,Египет на пирамидите,след това ще станем Хаджи Морски Братя в Йерусалим.Дано черна котка не ни мине пътя,стискайте палци.Това,което написах е една малка,част от ,това което преживяхме,но да не ви занимавам мноо,все пак,който иска може да почерпи по бира  и,с риск да ме заболи устата,ще се опитам да го пресъздам.

Моля да ме извините за правописа

Питона, 2009 г.

Снимки:
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/greece.433596 – Гърция
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/florenciq.433588 – Флоренция
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/salerno-sorrento.427791 – Салерно
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/neapol-pompei.427728 – Неапол
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/roma.427653 – Рим
http://gotingotinov.snimka.bg/europe/veneciq.427610 – Венеция
http://gotingotinov.snimka.bg/motorcycles/faaker-see-2009.422117 – Факер Зее